2.12.2008 г., 13:36

Живот

1K 0 9
За времето, което ни облича
все по-износени костюми.
За някой, който много e обичал
и ненавижда всички думи.

За думите, които все не стигат,
за да разкажем колко ни боли.
За болката, с която звездно мигат
на космоса милиардите очи.

За смърт, която нежно ни съблича
последните закърпени костюми.
За някой, полудял от необичане,
но вече влюбен само в думите.

За думите, след всичко оцелели,
пристигнали от другосветско скитане,
за да ни кажат, че на нова сцена
ни чакат извънземни зрители.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...