кумеца (Румен Ченков) кумеца (Румен Ченков)
20 399
23 nov 2015, 14:53

Живот

  Poesía » Otra
596 0 4

ЖИВОТ

„Само един живот

не е достатъчен…“

Кръстьо Станишев

 

Животът е урок преди смъртта,

а тя е само праг на битието.

Нетрайна като дреха е плътта,

но дрехите се сменят общо взето.

 

Душата учи що е доброта,

какво е да си зъл и милостив,

какво е страх, любов и самота,

защо нещастен си, защо щастлив.

 

Не е достатъчен един живот,

да усвоиш закона на Всемира.

Узрява бавно всеки вкусен плод,

но само Бог единствен го разбира.

23. 11. 2015 г.

Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    "Узрява бавно всеки вкусен плод"...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Душата учи се при всеки земен път,
    трупа и горчилки, и обиди,
    облякла дреха нова - в кръв и плът,
    тя зрее като плод, та Бог да види
    доколко е научила сега
    уроците, избрала си самичка
    или ще се наложи, за беда
    да повтаря, като слаба ученичка.

    Поздрав за стиха, Румене!
    Дано в този живот научим избраните си уроци.
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Благодаря ви, Евелина, Валери!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Как да познаем има ли синхрон между душа и тяло..., перфектно ли е съжителството им, къде е сърцето в това общо - побеждава ли душата прищевките на тялото, учи ли на добро - къде е идеалната точка...!!!
    "Душата учи що е доброта,
    какво е да си зъл и милостив,
    какво е страх, любов и самота,
    защо нещастен си, защо щастлив."

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0