кумеца (Румен Ченков) кумеца (Румен Ченков)
20 399
23 nov 2015, 14:53

Живот

  Poesía » Otra
597 0 4

ЖИВОТ

„Само един живот

не е достатъчен…“

Кръстьо Станишев

 

Животът е урок преди смъртта,

а тя е само праг на битието.

Нетрайна като дреха е плътта,

но дрехите се сменят общо взето.

 

Душата учи що е доброта,

какво е да си зъл и милостив,

какво е страх, любов и самота,

защо нещастен си, защо щастлив.

 

Не е достатъчен един живот,

да усвоиш закона на Всемира.

Узрява бавно всеки вкусен плод,

но само Бог единствен го разбира.

23. 11. 2015 г.

Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    "Узрява бавно всеки вкусен плод"...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Душата учи се при всеки земен път,
    трупа и горчилки, и обиди,
    облякла дреха нова - в кръв и плът,
    тя зрее като плод, та Бог да види
    доколко е научила сега
    уроците, избрала си самичка
    или ще се наложи, за беда
    да повтаря, като слаба ученичка.

    Поздрав за стиха, Румене!
    Дано в този живот научим избраните си уроци.
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Благодаря ви, Евелина, Валери!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Как да познаем има ли синхрон между душа и тяло..., перфектно ли е съжителството им, къде е сърцето в това общо - побеждава ли душата прищевките на тялото, учи ли на добро - къде е идеалната точка...!!!
    "Душата учи що е доброта,
    какво е да си зъл и милостив,
    какво е страх, любов и самота,
    защо нещастен си, защо щастлив."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0