Nov 23, 2015, 2:53 PM

Живот

  Poetry » Other
591 0 4

ЖИВОТ

„Само един живот

не е достатъчен…“

Кръстьо Станишев

 

Животът е урок преди смъртта,

а тя е само праг на битието.

Нетрайна като дреха е плътта,

но дрехите се сменят общо взето.

 

Душата учи що е доброта,

какво е да си зъл и милостив,

какво е страх, любов и самота,

защо нещастен си, защо щастлив.

 

Не е достатъчен един живот,

да усвоиш закона на Всемира.

Узрява бавно всеки вкусен плод,

но само Бог единствен го разбира.

23. 11. 2015 г.

Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Узрява бавно всеки вкусен плод"...
  • Душата учи се при всеки земен път,
    трупа и горчилки, и обиди,
    облякла дреха нова - в кръв и плът,
    тя зрее като плод, та Бог да види
    доколко е научила сега
    уроците, избрала си самичка
    или ще се наложи, за беда
    да повтаря, като слаба ученичка.

    Поздрав за стиха, Румене!
    Дано в този живот научим избраните си уроци.
  • Благодаря ви, Евелина, Валери!
  • Как да познаем има ли синхрон между душа и тяло..., перфектно ли е съжителството им, къде е сърцето в това общо - побеждава ли душата прищевките на тялото, учи ли на добро - къде е идеалната точка...!!!
    "Душата учи що е доброта,
    какво е да си зъл и милостив,
    какво е страх, любов и самота,
    защо нещастен си, защо щастлив."

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...