18 abr 2009, 20:31

Живот

  Poesía » Civil
594 1 0

Какво би трябвало да означава животът?
Любов или омраза?

Щастие или мъка?

Или просто е преживяване на човека...

Днес си тук,

утре там,

вдишвайки от миризмата на живота.

Понякога усещаш, че си слаб.

Правиш грешка след грешка,

говориш небивалици,

губиш любими хора

и оставаш заобиколен от група тъпаци,

които имат същата твоя сива, безока съдба.

Съдба

единствена бе тя,

която ти избра

и лоша

и добра,

няма друга за теб на света.

Продължавай си живота ти, читателю,

защото не си струва да умреш,

без да си оставил след теб

нещо от теб!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ставри Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...