18 abr 2009, 20:31

Живот

  Poesía » Civil
596 1 0

Какво би трябвало да означава животът?
Любов или омраза?

Щастие или мъка?

Или просто е преживяване на човека...

Днес си тук,

утре там,

вдишвайки от миризмата на живота.

Понякога усещаш, че си слаб.

Правиш грешка след грешка,

говориш небивалици,

губиш любими хора

и оставаш заобиколен от група тъпаци,

които имат същата твоя сива, безока съдба.

Съдба

единствена бе тя,

която ти избра

и лоша

и добра,

няма друга за теб на света.

Продължавай си живота ти, читателю,

защото не си струва да умреш,

без да си оставил след теб

нещо от теб!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ставри Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...