Apr 18, 2009, 8:31 PM

Живот

  Poetry » Civic
591 1 0

Какво би трябвало да означава животът?
Любов или омраза?

Щастие или мъка?

Или просто е преживяване на човека...

Днес си тук,

утре там,

вдишвайки от миризмата на живота.

Понякога усещаш, че си слаб.

Правиш грешка след грешка,

говориш небивалици,

губиш любими хора

и оставаш заобиколен от група тъпаци,

които имат същата твоя сива, безока съдба.

Съдба

единствена бе тя,

която ти избра

и лоша

и добра,

няма друга за теб на света.

Продължавай си живота ти, читателю,

защото не си струва да умреш,

без да си оставил след теб

нещо от теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ставри Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...