Облечи ме във думи, моя мила поетесо,

моля те, направи ме поне малко красив,

помогни ми да спечеля любовта им, принцесо,

мога да направя всеки от тях по-щастлив.

Те са мрачни, сърдити, вечно унили,

даже май са мъничко глупави,

често по двама, като погребални карамфили,

това са хората, земни и чумави.

Те проклинат ме като прокажен,

казват само страдание нося,

а аз съм всъщност тъй важен

и ничия милостиня не прося.

Аз съм глътката въздух, капка водица,

всяка емоция и всяка надежда

и в сърцата им любовна искрица,

изплитам щастието им от усмихната прежда.

Моля те, миличка, напиши стихотворение,

махни от вратовете им тоз лъжовен хомот,

кажи им, че аз обичам своето творение,

че аз съм пъстрият и незаменим живот!