Feb 20, 2010, 9:09 PM

Живот

  Poetry » Other
490 0 0

Облечи ме във думи, моя мила поетесо,

моля те, направи ме поне малко красив,

помогни ми да спечеля любовта им, принцесо,

мога да направя всеки от тях по-щастлив.

 

Те са мрачни, сърдити, вечно унили,

даже май са мъничко глупави,

често по двама, като погребални карамфили,

това са хората, земни и чумави.

 

Те проклинат ме като прокажен,

казват само страдание нося,

а аз съм всъщност тъй важен

и ничия милостиня не прося.

 

Аз съм глътката въздух, капка водица,

всяка емоция и всяка надежда

и в сърцата им любовна искрица,

изплитам щастието им от усмихната прежда.

 

Моля те, миличка, напиши стихотворение,

махни от вратовете им тоз лъжовен хомот,

кажи им, че аз обичам своето творение,

че аз съм пъстрият и незаменим живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...