23 jul 2010, 13:06

Живот 

  Poesía » Civil
947 1 0
??? Живот
Като разярени вълни, чувства разни,
в каменистия бряг на душата ми се разбиват.
Като морската пяна, в малкото пясък попиват.
Кротост и гняв, любов и омраза.
Гордост и срам, греховна проказа.
На сляпо се лутам в гора от измама,
като удавник се хващам за нова надежда, голяма.
Честен, коректен, но пак съм подведен.
Неволята викам, паднал и станал, но не и наведен.
Искам да дишам, но въздух не стига.
Човешката маса смъква всеки, който се надига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??