Jul 23, 2010, 1:06 PM

Живот 

  Poetry » Civilian
815 1 0

??? Живот

 

Като разярени вълни, чувства разни,

в каменистия бряг на душата ми се разбиват.

Като морската пяна, в малкото пясък попиват.

Кротост и гняв, любов и омраза.

Гордост и срам, греховна проказа.

 

На сляпо се лутам в гора от измама,

като удавник се хващам за нова надежда, голяма.

Честен, коректен, но пак съм подведен.

 Неволята викам, паднал и станал, но не и наведен.

 

Искам да дишам, но въздух не стига.

Човешката маса смъква  всеки, който се надига.

Блясък и слава, богатство и разкош.

Светът става все по-лош и по-лош.

 

Никой на никого място не дава.

За богатство душата си някой продава.

Търсят изяви по начини лесни, но животът

не е само пари, дрога и фолк песни.

 

 

Комплексари измислени, гейове, политици.

Продажни ченгета, мутри и порно певици.

Това днес е  елитът на нацията,

объркала слободията с демокрацията.

 

Народът стене, роптае, стачкува.

По върховете си траят, никой не чува.

Властите слепи и глухи са за народния зор.

Но БОГ ще ги съди, кат Содом и Гомор.

 

Макар захвърлени на бунището на суетата.

Най-ценни си остават за хората

 любовта, прошката, вярата

 и надеждата в добротата.

 

Нека живее всеки кой  както си иска,

да не забравя - земният живот е със срок.

Нека всеки да знае, че ще застане пред

Съда на ВСЕВИШНИЯ БОГ.

© Валери Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??