живот

10 oct 2009, 16:51

Poesía » Otra

484 0 1

Да грабя от живота исках

с пълни шепи, изкушена

в ръце съдбата си притисках,

от надежда светла озарена.

Предаде ме, проклет живот,

разби сърце, изпълнено с мечти.

Аз ли бях такъв идиот,

че вярвах ти като дете, почти.

Мразя те, живот фалшив!

Уби най-чистото във мен,

обрече ме на фона сив

да мразя всеки божи ден.

Приюти ме в теб като сирак

да се отдам безмълвно на покоя,

обладай ме, тъмен мрак,

бъди ти смърт - утеха моя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anvedi (Ани Виделова)

2009-10-10T18:52:45+03:00

Още си на 25г.Пак ще мечтаеш.Хареса ми!