Да грабя от живота исках

с пълни шепи, изкушена

в ръце съдбата си притисках,

от надежда светла озарена.

Предаде ме, проклет живот,

разби сърце, изпълнено с мечти.

Аз ли бях такъв идиот,

че вярвах ти като дете, почти.

Мразя те, живот фалшив!

Уби най-чистото във мен,

обрече ме на фона сив

да мразя всеки божи ден.

Приюти ме в теб като сирак

да се отдам безмълвно на покоя,

обладай ме, тъмен мрак,

бъди ти смърт - утеха моя.