живот
637
0
1
Да грабя от живота исках
с пълни шепи, изкушена
в ръце съдбата си притисках,
от надежда светла озарена.
Предаде ме, проклет живот,
разби сърце, изпълнено с мечти.
Аз ли бях такъв идиот,
че вярвах ти като дете, почти.
Мразя те, живот фалшив!
Уби най-чистото във мен,
обрече ме на фона сив
да мразя всеки божи ден.
Приюти ме в теб като сирак
да се отдам безмълвно на покоя,
обладай ме, тъмен мрак,
бъди ти смърт - утеха моя.
© Павлина Петрова All rights reserved.
