10.10.2009 г., 16:51 ч.

живот 

  Поезия » Друга
530 0 1
Да грабя от живота исках
с пълни шепи, изкушена
в ръце съдбата си притисках,
от надежда светла озарена.
Предаде ме, проклет живот,
разби сърце, изпълнено с мечти.
Аз ли бях такъв идиот,
че вярвах ти като дете, почти.
Мразя те, живот фалшив!
Уби най-чистото във мен,
обрече ме на фона сив
да мразя всеки божи ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??