23 oct 2005, 10:16

Живот

  Poesía
1.2K 0 1

Животът е кълбо, което няма край,,а само начало.
Живей, дори да ти се плаче
или от плач си отвратен,
от бели вълци и призраци,
които ровят в твоя ден!
Живей и всяка адска жега с калчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю живей!
Не казвай мъката си на душата,
сълзи пред никого не лей,
ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смей!
История има всеки човек,
написана с обич парлива.
И нека в историята на твоя мъничък век
да бъде написано-"Бях много щастлив."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Динев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е лошо. Има някои интересни и правдиви мисли, например тази, да се смееш на съдбата, за да не ти се смее тя... Да, не е лошо като цяло.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...