5 abr 2014, 21:19

Живот

  Poesía
562 0 1

ЖИВОТ

 

Не съм си представяла животът такъв -

и  жалък, и  груб - студен  и  суров.

Не  съм  и  сънувала  пътят  такъв

стръмен, трънлив... да ме спъне готов.

 

Изкачваш се бавно - със  тъжни очи.

Сърцето ти свито, тревожно мълчи.

Вятър  край  тебе  смутено  реве.

Небето  покрива  луната  с  перде.

 

И  тъжно  е  тук - студено  и  мрак.

Небето  тъжи. Не  светят  звезди.

Морето  прелива. Земята  гъмжи.

Тресе  се  Балкана. Тревата  гори.

 

И  живи, и  мъртви  бунтуват  се  днес.

Никой  не  иска  да  живее  в  стрес.

Пътят  ни  води  към  океана  с  вълни.

Забрава искат тъжни - човешки съдби.

 

Всред  чукари  голи - гората  мълчи.

Факири  с  бастуни - заплитат игри!

 

Живот! Иди, че  го  разбери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...