5 abr 2014, 21:19

Живот

  Poesía
555 0 1

ЖИВОТ

 

Не съм си представяла животът такъв -

и  жалък, и  груб - студен  и  суров.

Не  съм  и  сънувала  пътят  такъв

стръмен, трънлив... да ме спъне готов.

 

Изкачваш се бавно - със  тъжни очи.

Сърцето ти свито, тревожно мълчи.

Вятър  край  тебе  смутено  реве.

Небето  покрива  луната  с  перде.

 

И  тъжно  е  тук - студено  и  мрак.

Небето  тъжи. Не  светят  звезди.

Морето  прелива. Земята  гъмжи.

Тресе  се  Балкана. Тревата  гори.

 

И  живи, и  мъртви  бунтуват  се  днес.

Никой  не  иска  да  живее  в  стрес.

Пътят  ни  води  към  океана  с  вълни.

Забрава искат тъжни - човешки съдби.

 

Всред  чукари  голи - гората  мълчи.

Факири  с  бастуни - заплитат игри!

 

Живот! Иди, че  го  разбери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....