5 abr 2014, 21:19

Живот

  Poesía
564 0 1

ЖИВОТ

 

Не съм си представяла животът такъв -

и  жалък, и  груб - студен  и  суров.

Не  съм  и  сънувала  пътят  такъв

стръмен, трънлив... да ме спъне готов.

 

Изкачваш се бавно - със  тъжни очи.

Сърцето ти свито, тревожно мълчи.

Вятър  край  тебе  смутено  реве.

Небето  покрива  луната  с  перде.

 

И  тъжно  е  тук - студено  и  мрак.

Небето  тъжи. Не  светят  звезди.

Морето  прелива. Земята  гъмжи.

Тресе  се  Балкана. Тревата  гори.

 

И  живи, и  мъртви  бунтуват  се  днес.

Никой  не  иска  да  живее  в  стрес.

Пътят  ни  води  към  океана  с  вълни.

Забрава искат тъжни - човешки съдби.

 

Всред  чукари  голи - гората  мълчи.

Факири  с  бастуни - заплитат игри!

 

Живот! Иди, че  го  разбери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...