5.04.2014 г., 21:19

Живот

557 0 1

ЖИВОТ

 

Не съм си представяла животът такъв -

и  жалък, и  груб - студен  и  суров.

Не  съм  и  сънувала  пътят  такъв

стръмен, трънлив... да ме спъне готов.

 

Изкачваш се бавно - със  тъжни очи.

Сърцето ти свито, тревожно мълчи.

Вятър  край  тебе  смутено  реве.

Небето  покрива  луната  с  перде.

 

И  тъжно  е  тук - студено  и  мрак.

Небето  тъжи. Не  светят  звезди.

Морето  прелива. Земята  гъмжи.

Тресе  се  Балкана. Тревата  гори.

 

И  живи, и  мъртви  бунтуват  се  днес.

Никой  не  иска  да  живее  в  стрес.

Пътят  ни  води  към  океана  с  вълни.

Забрава искат тъжни - човешки съдби.

 

Всред  чукари  голи - гората  мълчи.

Факири  с  бастуни - заплитат игри!

 

Живот! Иди, че  го  разбери!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...