ЖИВОТ

Не съм си представяла животът такъв -

и  жалък, и  груб - студен  и  суров.

Не  съм  и  сънувала  пътят  такъв

стръмен, трънлив... да ме спъне готов.

Изкачваш се бавно - със  тъжни очи.

Сърцето ти свито, тревожно мълчи.

Вятър  край  тебе  смутено  реве.

Небето  покрива  луната  с  перде.

И  тъжно  е  тук - студено  и  мрак.

Небето  тъжи. Не  светят  звезди.

Морето  прелива. Земята  гъмжи.

Тресе  се  Балкана. Тревата  гори.

И  живи, и  мъртви  бунтуват  се  днес.

Никой  не  иска  да  живее  в  стрес.

Пътят  ни  води  към  океана  с  вълни.

Забрава искат тъжни - човешки съдби.

Всред  чукари  голи - гората  мълчи.

Факири  с  бастуни - заплитат игри!

Живот! Иди, че  го  разбери!