25 mar 2006, 17:51

Живот

Poesía

770 0 2

Живот

Раждаш се, крещиш -

един единствен вик.

Порастваш и мълчиш -

в света си собствен, свит.

Идва Tя, и се усмихваш -

миг на щастие неземно.

Отива си, ти пак мълчиш -

река от сълзи, сърце студено.

Пак идва Tя, този път си тих -

не вярваш ти дори за миг.

Но после осъзнаваш,

и много съжаляваш.

Търсиш Я, ала я няма -

отишла си е - глуха, няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0