13 abr 2013, 12:54

Живот!

597 0 0

Животът е за мен една борба

приех я и нивга не превих снагата.

В мен се бореха любов и омраза,

две силни чувства излезли от душата.

Любов – едно прекрасно чувство – чисто

дава ми криле и идва ми да полетя в небесата.

Поднасям го пред любимата жена напористо,

букет от алени цветя – бодливи рози.

Това е цветето на Любовта.

По стъблото си тя има и бодли,

защото в любовта понякога боли.

Погледни цвета и болките си забрави.

Боли, когато любимата жена отхвърли

протегната с роза мъжка ръка

и всичко между двамата тя просто захвърли

в душата появи се ново чувство ТЪГА.

Тъгата разстла се като сива Мъгла

и като някаква силна зараза,

проби си мъглата друго чувство ОМРАЗА.

Това чувство понявга пленява душата

и стене, бунтува се и плаче.

Но има други чувства ВЯРА, НАДЕЖДА.

Те на ЛЮБОВТА ще помогнат в БОРБАТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...