13.04.2013 г., 12:54

Живот!

598 0 0

Животът е за мен една борба

приех я и нивга не превих снагата.

В мен се бореха любов и омраза,

две силни чувства излезли от душата.

Любов – едно прекрасно чувство – чисто

дава ми криле и идва ми да полетя в небесата.

Поднасям го пред любимата жена напористо,

букет от алени цветя – бодливи рози.

Това е цветето на Любовта.

По стъблото си тя има и бодли,

защото в любовта понякога боли.

Погледни цвета и болките си забрави.

Боли, когато любимата жена отхвърли

протегната с роза мъжка ръка

и всичко между двамата тя просто захвърли

в душата появи се ново чувство ТЪГА.

Тъгата разстла се като сива Мъгла

и като някаква силна зараза,

проби си мъглата друго чувство ОМРАЗА.

Това чувство понявга пленява душата

и стене, бунтува се и плаче.

Но има други чувства ВЯРА, НАДЕЖДА.

Те на ЛЮБОВТА ще помогнат в БОРБАТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...