Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?

Чувствата, в сърцето са ми свити.

Мислите обливат ме като най-бурния поток.

Действията ми, като юмрук са свити.

С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни,

съм длъжен да живея.

Но кажете как, със съдбата тежка аз да успея.

Ах, животе мой, дай ми малко мир и покой.

Искам моментите ми лоши, в добро да превърна.

И отново с обич, живота да прегърна.

Стига ми толкова мъка и тъга, искам да променя своята съдба.

Обречен съм болка и страдание.

Кога отново ще се случи добро деяние?

Искам всичко да приключи, колко и желязна воля да имаш,

от толкова проблеми, тя ще се счупи.

                      Послание:   

                      Животът не винаги е хубав и щастлив, понякога човек

                      се сблъсква с големи проблеми, колкото и силен да си,

                       от многото негативна енергия, понякога рухваш. Хората

                        търсят утеха в различни светлини, едни в алкохола, 

                        втори в дрогата, трети в боя, и тн. Но аз търся своята                             утеха в поезията. В нея мога да изразя щастие, радост,                               проблеми, и ред други неща. ПОЕЗИЯТА Е НЕЩО                                                 ВЪРХОВНО И ДУХОВНО, НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ                                  НЕЯ.