24.05.2015 г., 10:54

Живот

489 0 0

Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?

Чувствата, в сърцето са ми свити.

Мислите обливат ме като най-бурния поток.

Действията ми, като юмрук са свити.

 

С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни,

съм длъжен да живея.

Но кажете как, със съдбата тежка аз да успея.

  

Ах, животе мой, дай ми малко мир и покой.

Искам моментите ми лоши, в добро да превърна.

И отново с обич, живота да прегърна.

Стига ми толкова мъка и тъга, искам да променя своята съдба.

 

Обречен съм болка и страдание.

Кога отново ще се случи добро деяние?

Искам всичко да приключи, колко и желязна воля да имаш,

от толкова проблеми, тя ще се счупи.


                      Послание:   

                      Животът не винаги е хубав и щастлив, понякога човек

                      се сблъсква с големи проблеми, колкото и силен да си,

                       от многото негативна енергия, понякога рухваш. Хората

                        търсят утеха в различни светлини, едни в алкохола, 

                        втори в дрогата, трети в боя, и тн. Но аз търся своята                             утеха в поезията. В нея мога да изразя щастие, радост,                               проблеми, и ред други неща. ПОЕЗИЯТА Е НЕЩО                                                 ВЪРХОВНО И ДУХОВНО, НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ                                  НЕЯ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...