4 ene 2015, 20:44

Живот

  Poesía » Otra
778 0 0

Живот

 

Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,

действащо ни като бреме

и свикваме да търпим и да се покоряваме,

но винаги да оцеляваме.

 

Живеем в страх от безработица

и да не изгубим си имотеца,

свикваме с постоянни възходи и падения

и с хиляди ограничения.

 

Ту пресметливи и колебливи,

ту пък прекалено доверчиви,

все догонваме и своето минало отричаме

и на хиляди мъки се обричаме.

 

Това е време,

в което всеки носи тежкото си бреме,

същисан и объркан от отсъствието на морал

и загубата на идеал,

свикнал да си влачим хомота,

поради ниската цена на живота.

 

Дойде моментът да погледнем напред

към младият човек,

който ясно оценява своите перспективи, нагласи и поведение

и не остава в неведение,

притежава достойнство, амбиция  и  морал,

стоящи високо на пиедестал.

 

Ивелина Стойова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Стойова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...