4 янв. 2015 г., 20:44

Живот

779 0 0

Живот

 

Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,

действащо ни като бреме

и свикваме да търпим и да се покоряваме,

но винаги да оцеляваме.

 

Живеем в страх от безработица

и да не изгубим си имотеца,

свикваме с постоянни възходи и падения

и с хиляди ограничения.

 

Ту пресметливи и колебливи,

ту пък прекалено доверчиви,

все догонваме и своето минало отричаме

и на хиляди мъки се обричаме.

 

Това е време,

в което всеки носи тежкото си бреме,

същисан и объркан от отсъствието на морал

и загубата на идеал,

свикнал да си влачим хомота,

поради ниската цена на живота.

 

Дойде моментът да погледнем напред

към младият човек,

който ясно оценява своите перспективи, нагласи и поведение

и не остава в неведение,

притежава достойнство, амбиция  и  морал,

стоящи високо на пиедестал.

 

Ивелина Стойова

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Стойова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...