4 янв. 2015 г., 20:44

Живот 

  Поэзия » Другая
456 0 0

Живот

 

Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,

действащо ни като бреме

и свикваме да търпим и да се покоряваме,

но винаги да оцеляваме.

 

Живеем в страх от безработица

и да не изгубим си имотеца,

свикваме с постоянни възходи и падения

и с хиляди ограничения.

 

Ту пресметливи и колебливи,

ту пък прекалено доверчиви,

все догонваме и своето минало отричаме

и на хиляди мъки се обричаме.

 

Това е време,

в което всеки носи тежкото си бреме,

същисан и объркан от отсъствието на морал

и загубата на идеал,

свикнал да си влачим хомота,

поради ниската цена на живота.

 

Дойде моментът да погледнем напред

към младият човек,

който ясно оценява своите перспективи, нагласи и поведение

и не остава в неведение,

притежава достойнство, амбиция  и  морал,

стоящи високо на пиедестал.

 

Ивелина Стойова

 

 

© Ивелина Стойова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??