Jan 4, 2015, 8:44 PM

Живот

  Poetry » Other
776 0 0

Живот

 

Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,

действащо ни като бреме

и свикваме да търпим и да се покоряваме,

но винаги да оцеляваме.

 

Живеем в страх от безработица

и да не изгубим си имотеца,

свикваме с постоянни възходи и падения

и с хиляди ограничения.

 

Ту пресметливи и колебливи,

ту пък прекалено доверчиви,

все догонваме и своето минало отричаме

и на хиляди мъки се обричаме.

 

Това е време,

в което всеки носи тежкото си бреме,

същисан и объркан от отсъствието на морал

и загубата на идеал,

свикнал да си влачим хомота,

поради ниската цена на живота.

 

Дойде моментът да погледнем напред

към младият човек,

който ясно оценява своите перспективи, нагласи и поведение

и не остава в неведение,

притежава достойнство, амбиция  и  морал,

стоящи високо на пиедестал.

 

Ивелина Стойова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Стойова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...