4.01.2015 г., 20:44

Живот

777 0 0

Живот

 

Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,

действащо ни като бреме

и свикваме да търпим и да се покоряваме,

но винаги да оцеляваме.

 

Живеем в страх от безработица

и да не изгубим си имотеца,

свикваме с постоянни възходи и падения

и с хиляди ограничения.

 

Ту пресметливи и колебливи,

ту пък прекалено доверчиви,

все догонваме и своето минало отричаме

и на хиляди мъки се обричаме.

 

Това е време,

в което всеки носи тежкото си бреме,

същисан и объркан от отсъствието на морал

и загубата на идеал,

свикнал да си влачим хомота,

поради ниската цена на живота.

 

Дойде моментът да погледнем напред

към младият човек,

който ясно оценява своите перспективи, нагласи и поведение

и не остава в неведение,

притежава достойнство, амбиция  и  морал,

стоящи високо на пиедестал.

 

Ивелина Стойова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...