Живот
Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим.
Но, други продължават да плетат.
Имат още много път да извървят.
Дори не забелязват, че ти си на бието!
А, когато те няма вече сред тях,
никой не липсва! Не е останал даже прах!
Вече от небитието ги гледам
и питам със страх:
и аз ли тъй безчувствена бях?
И аз ли безмълвно живота плетях,
сляпа и глуха за жвят и за смях?!
"Бие" това завършекаа / обикновено/ на жилетката. Намира се около врата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Благодаря и на двама ви за коментарите! Благодаря и на Жени и Г-жа Владимирова за "любими". Прекрасен ден ви желая. Сега ще пусна обещаното второ, което е ако не оптимистично, то поне по-цветно. 
