22 мая 2018 г., 09:37

Живот

601 6 9

Навъзват се дните, като бримки на плетка.

Плетем си. Всеки своя жилетка.

Украсяваме с различни плетки 

и ... идва момент, да я завършим.

Да затегнем конеца и да свършим.

Но, други продължават да плетат.

Имат още много път да извървят.

Дори не забелязват, че ти си на бието!

А, когато те няма вече сред тях,

никой не липсва! Не е останал даже прах!

Вече от небитието ги гледам

и питам със страх:

и аз ли тъй безчувствена бях?

И аз ли безмълвно живота плетях,

сляпа и глуха за жвят и за смях?!

 

 

 

"Бие" това завършекаа / обикновено/ на жилетката. Намира се около врата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Гледах преди няколко дни концерт по повод рожден ден на Борислав Грънчаров. Популярен певец от миналото и член на групата Бо Бо Бо. В нея пеят Б. Брънчаров, Борис Годжунов и Боян Иванов. Май всички вече са мъртви. Не съм сигурна само за Грънчаров. А бяха идоли. Днес малцина се сещят за тях. Този концерт, плюс емоционалната ми настройка в последно време, плюс творбата на Анабел, за черното.... Всичко това ме накара да напиша това. Написах още едно в този ден, но ще го пусна утре. Дано това ви хареса, въпреки песимизма си. :)

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Велин! Според теб ще съм безсмъртна. Ако и за напред ще повтарям същите грешки, както казва Гавраил, и ми се случваат същите неща, това ще е наказание Благодаря и на двама ви за коментарите! Благодаря и на Жени и Г-жа Владимирова за "любими". Прекрасен ден ви желая. Сега ще пусна обещаното второ, което е ако не оптимистично, то поне по-цветно.
  • Животът е кръговрат.Когато се появим отново пак ще повтаряме същите грешки.
  • Марги, хубаво е, истинско е и е реално! Дори и да има песимизъм, не е фатално. Ние, психолозите, знаем, че песимистите живеят по-дълго. А ако песимистите са и интроверти, ще станат безсмъртни. Поздравявам те за стиха!
  • Хубаво е!
  • Радвам се, че те е докоснало. Благодаря!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...