22.05.2018 г., 9:37

Живот

599 6 9

Навъзват се дните, като бримки на плетка.

Плетем си. Всеки своя жилетка.

Украсяваме с различни плетки 

и ... идва момент, да я завършим.

Да затегнем конеца и да свършим.

Но, други продължават да плетат.

Имат още много път да извървят.

Дори не забелязват, че ти си на бието!

А, когато те няма вече сред тях,

никой не липсва! Не е останал даже прах!

Вече от небитието ги гледам

и питам със страх:

и аз ли тъй безчувствена бях?

И аз ли безмълвно живота плетях,

сляпа и глуха за жвят и за смях?!

 

 

 

"Бие" това завършекаа / обикновено/ на жилетката. Намира се около врата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Гледах преди няколко дни концерт по повод рожден ден на Борислав Грънчаров. Популярен певец от миналото и член на групата Бо Бо Бо. В нея пеят Б. Брънчаров, Борис Годжунов и Боян Иванов. Май всички вече са мъртви. Не съм сигурна само за Грънчаров. А бяха идоли. Днес малцина се сещят за тях. Този концерт, плюс емоционалната ми настройка в последно време, плюс творбата на Анабел, за черното.... Всичко това ме накара да напиша това. Написах още едно в този ден, но ще го пусна утре. Дано това ви хареса, въпреки песимизма си. :)

Коментари

Коментари

  • Привет, Велин! Според теб ще съм безсмъртна. Ако и за напред ще повтарям същите грешки, както казва Гавраил, и ми се случваат същите неща, това ще е наказание Благодаря и на двама ви за коментарите! Благодаря и на Жени и Г-жа Владимирова за "любими". Прекрасен ден ви желая. Сега ще пусна обещаното второ, което е ако не оптимистично, то поне по-цветно.
  • Животът е кръговрат.Когато се появим отново пак ще повтаряме същите грешки.
  • Марги, хубаво е, истинско е и е реално! Дори и да има песимизъм, не е фатално. Ние, психолозите, знаем, че песимистите живеят по-дълго. А ако песимистите са и интроверти, ще станат безсмъртни. Поздравявам те за стиха!
  • Хубаво е!
  • Радвам се, че те е докоснало. Благодаря!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...