19 feb 2012, 13:24

Живот

  Poesía » Otra
736 0 2

Нарисувай ми време, в което животът да скита

по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,

без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита

и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.

 

Нарисувай ми време, в което да мога да дишам

от безкрая в очите на малките рошави улици,

без да виждам, че всъщност в тях тихо отиват си дните

под ръка със душите ни - слепи и дрипави блудници.

 

Нарисувай ми време без замръзнали в лятото пясъци,

без пустини от смях и без вкус на самотни години

и тогава разбий се в сърцето ми – с нежните крясъци

на парченца любов и на думи от нямото кино.

 

Нарисувай ми време, в което да има простори,

за да литнем със птиците, скрили омразата в себе си,

и да видим как долу, във тъмното, двуизмерните хора 

вдигат поглед към нас, но не могат да видят крилете си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...