Живот
Нарисувай ми време, в което животът да скита
по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,
без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита
и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.
Нарисувай ми време, в което да мога да дишам
от безкрая в очите на малките рошави улици,
без да виждам, че всъщност в тях тихо отиват си дните
под ръка със душите ни - слепи и дрипави блудници.
Нарисувай ми време без замръзнали в лятото пясъци,
без пустини от смях и без вкус на самотни години
и тогава разбий се в сърцето ми – с нежните крясъци
на парченца любов и на думи от нямото кино.
Нарисувай ми време, в което да има простори,
за да литнем със птиците, скрили омразата в себе си,
и да видим как долу, във тъмното, двуизмерните хора
вдигат поглед към нас, но не могат да видят крилете си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
