Нарисувай ми време, в което животът да скита

по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,

без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита

и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.

Нарисувай ми време, в което да мога да дишам

от безкрая в очите на малките рошави улици,

без да виждам, че всъщност в тях тихо отиват си дните

под ръка със душите ни - слепи и дрипави блудници.

Нарисувай ми време без замръзнали в лятото пясъци,

без пустини от смях и без вкус на самотни години

и тогава разбий се в сърцето ми – с нежните крясъци

на парченца любов и на думи от нямото кино.

Нарисувай ми време, в което да има простори,

за да литнем със птиците, скрили омразата в себе си,

и да видим как долу, във тъмното, двуизмерните хора 

вдигат поглед към нас, но не могат да видят крилете си...