pandora` (Дани)
84 514
7 dic 2007, 7:54

Живот 

  Poesía
565 0 7

         Живот


Не свикнало с праха на път безкраен,
на чужди мисли със стон потаен,
сърцето ми заплаква в този час.
Като дете, загубено във здрача,
като затворник, вързан от палача
и само звезда, когато зърна аз,
затихва моя плач...

Угаснал свят, като мечтите смели
и поривите млади отлетели.
Ала оставили у нас следа...
Какво, че всичко мълком си отива...
Обичайте се! Докато е жива
душата на изтляната звезда!

© Дани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??