Живот
Живот
Не свикнало с праха на път безкраен,
на чужди мисли със стон потаен,
сърцето ми заплаква в този час.
Като дете, загубено във здрача,
като затворник, вързан от палача
и само звезда, когато зърна аз,
затихва моя плач...
Угаснал свят, като мечтите смели
и поривите млади отлетели.
Ала оставили у нас следа...
Какво, че всичко мълком си отива...
Обичайте се! Докато е жива
душата на изтляната звезда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
