pandora` (Дани)
84 514
Dec 7, 2007, 7:54 AM

Живот 

  Poetry
593 0 7

         Живот


Не свикнало с праха на път безкраен,
на чужди мисли със стон потаен,
сърцето ми заплаква в този час.
Като дете, загубено във здрача,
като затворник, вързан от палача
и само звезда, когато зърна аз,
затихва моя плач...

Угаснал свят, като мечтите смели
и поривите млади отлетели.
Ала оставили у нас следа...
Какво, че всичко мълком си отива...
Обичайте се! Докато е жива
душата на изтляната звезда!

© Дани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??