Живот, белязан от раздели
Живот, белязан от раздели
ти отреди на теб съдбата,
но пак в същите предели
търсиш в себе си жената
и някак странно – безкритично,
но много мило – откровено,
опитваш се и иронично
да кажеш нещо съкровено.
Разбирам те, че ти си нежна-
бродиш в грешните пътеки:
там, където любовта метежна,
чрез случайност, ти предлага всеки…
Така душата ти измръзна,
а ти телото си предала
и всичко туй така омръзна,
че тънеш нощем в премала.
Душата е сиротна и тъжи,
а ти не спираш да пропадаш,
че си въвлечена в лъжи,
от които непрестанно страдаш.
Познаваш натиска на чужда сласт,
от който чувстваш всичко черно
и правиш опити от тази власт
да бягаш, но го правиш лицемерно.
Стоиш в битието предвидимо,
тръпнеща от плахата надежда,
а то е пък към теб неумолимо
и пак в блато те отвежда.
Позна все пак любовна нужда,
изстрадана чрез много грехове
и плащаш дан на корист чужда,
захвърлила те в отвъдни светове.
Въпросът буди истинска тревога,
че навици създадени са много
и питам се унил дали ще мога
да ти предам учение строго?
Съгласен съм, че любовта опива,
но също тъй от бурните наслади
тя себе си без жал убива-
най-често е така при хора млади.
Въпросът не е в това да искаш,
а да искаш туй, което трябва,
че иначе сърцето си ще стискаш,
щом отклонение те грабва.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Найстина си натрупал много опит и много смислено и добре се изразяваш,което ми допада,трудностите се преодоляват Валери,умението ти да твориш е дар не всеки го има,при теб определено го има.
Поздрави отново
-
Здравей, Бени!
Твоето:"Да, така е!" за мен е много ценно, за да продължа със следното. Току що отговорих на коментар, привидно спокоен, но изтъкан от недобронамереност, защото ме упреква, че поставям сложни въпроси. Този текст е анализ на цяла една съдба - сложно, много сложно...разкрива се определено съдържание, извеждат се въпроси, дават се отговори. Всичко това става възможно благодарение на един инструмент, който съм изработил през годините на литературните си занимания и който се нарича "модел на генезиса на знанието" и който инструмент е абсолятно задължителен за всеки, който се е решил да вземе перото, а аз съм решен да предам знанието си на новата генерация автори, каквито и трудности да срещам по пътя си. Благодаря за дадената възможност!
Поздрав! -
"тя себе си без жал убива-
най-често е така при хора млади"
Да така е.
Браво за хубавия стих.
Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!