Живот, белязан от раздели
Живот, белязан от раздели
ти отреди на теб съдбата,
но пак в същите предели
търсиш в себе си жената
и някак странно – безкритично,
но много мило – откровено,
опитваш се и иронично
да кажеш нещо съкровено.
Разбирам те, че ти си нежна-
бродиш в грешните пътеки:
там, където любовта метежна,
чрез случайност, ти предлага всеки…
Така душата ти измръзна,
а ти телото си предала
и всичко туй така омръзна,
че тънеш нощем в премала.
Душата е сиротна и тъжи,
а ти не спираш да пропадаш,
че си въвлечена в лъжи,
от които непрестанно страдаш.
Познаваш натиска на чужда сласт,
от който чувстваш всичко черно
и правиш опити от тази власт
да бягаш, но го правиш лицемерно.
Стоиш в битието предвидимо,
тръпнеща от плахата надежда,
а то е пък към теб неумолимо
и пак в блато те отвежда.
Позна все пак любовна нужда,
изстрадана чрез много грехове
и плащаш дан на корист чужда,
захвърлила те в отвъдни светове.
Въпросът буди истинска тревога,
че навици създадени са много
и питам се унил дали ще мога
да ти предам учение строго?
Съгласен съм, че любовта опива,
но също тъй от бурните наслади
тя себе си без жал убива-
най-често е така при хора млади.
Въпросът не е в това да искаш,
а да искаш туй, което трябва,
че иначе сърцето си ще стискаш,
щом отклонение те грабва.
© Валери Рибаров All rights reserved.
