27 jun 2023, 8:34

Живот без бряг

1K 0 0

Усмихва се живота ми, ехидно 
на моята борба за оцеляване. 
На голия инат във всички битки, 
победите и тежкото ми падане. 
Отдавна разделих се с тази вяра, 
че някога ще стъпя на брега 
след толкова вълнуващи шамари, 
които ме държат в реалността. 
Не съм подвивал крак за примирение, 
пред никой и за нищо на света, 
разбрал, че после всяко опрощение, 
отваря нова дупка във гърба... 
И нищо, че надеждата умира, 
последна ще напусне моя дух. 
Мен, неведнъж сърцето ми е спирало 
и бие под гърдите ми напук. 
Ще дойде и това ми облекчение,
когато ще лежа в покой, на суша. 
Понякога е късно за спасение. 
Броят те за нещастен случай... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
26.04.2023


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...