Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра,
че някога ще стъпя на брега
след толкова вълнуващи шамари,
които ме държат в реалността.
Не съм подвивал крак за примирение,
пред никой и за нищо на света,
разбрал, че после всяко опрощение,
отваря нова дупка във гърба...
И нищо, че надеждата умира,
последна ще напусне моя дух.
Мен, неведнъж сърцето ми е спирало
и бие под гърдите ми напук.
Ще дойде и това ми облекчение,
когато ще лежа в покой, на суша.
Понякога е късно за спасение.
Броят те за нещастен случай...
©тихопат.
Данаил Антонов
26.04.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados