Усмихва се живота ми, ехидно 
на моята борба за оцеляване. 
На голия инат във всички битки, 
победите и тежкото ми падане. 
Отдавна разделих се с тази вяра, 
че някога ще стъпя на брега 
след толкова вълнуващи шамари, 
които ме държат в реалността. 
Не съм подвивал крак за примирение, 
пред никой и за нищо на света, 
разбрал, че после всяко опрощение, 
отваря нова дупка във гърба... 
И нищо, че надеждата умира, 
последна ще напусне моя дух. 
Мен, неведнъж сърцето ми е спирало 
и бие под гърдите ми напук. 
Ще дойде и това ми облекчение,
когато ще лежа в покой, на суша. 
Понякога е късно за спасение. 
Броят те за нещастен случай... 

©тихопат. 
Данаил Антонов
26.04.2023