29 jun 2014, 21:59

Живот и смърт

  Poesía » Otra
591 0 0

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб,
когат пред портите небесни ти
явиш се там и само с малко хлеб
от вчера те посреща тоз свети
народ господен, и те пращат сам
да носиш си багажа, връх висок
да изкачиш самотен, стигнал там
обратно бутат те да слизаш в скок.
Живот и смърт – товар един и същ
теглото всеки тегли си кат мъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...