Jun 29, 2014, 9:59 PM

Живот и смърт

  Poetry » Other
588 0 0

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб,
когат пред портите небесни ти
явиш се там и само с малко хлеб
от вчера те посреща тоз свети
народ господен, и те пращат сам
да носиш си багажа, връх висок
да изкачиш самотен, стигнал там
обратно бутат те да слизаш в скок.
Живот и смърт – товар един и същ
теглото всеки тегли си кат мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...