29 июн. 2014 г., 21:59

Живот и смърт

590 0 0

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб,
когат пред портите небесни ти
явиш се там и само с малко хлеб
от вчера те посреща тоз свети
народ господен, и те пращат сам
да носиш си багажа, връх висок
да изкачиш самотен, стигнал там
обратно бутат те да слизаш в скок.
Живот и смърт – товар един и същ
теглото всеки тегли си кат мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...