29.06.2014 г., 21:59

Живот и смърт

589 0 0

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб,
когат пред портите небесни ти
явиш се там и само с малко хлеб
от вчера те посреща тоз свети
народ господен, и те пращат сам
да носиш си багажа, връх висок
да изкачиш самотен, стигнал там
обратно бутат те да слизаш в скок.
Живот и смърт – товар един и същ
теглото всеки тегли си кат мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...