25 mar 2006, 21:38

ЖИВОТ И ВРЕМЕ

  Poesía
888 0 7
                    ЖИВОТ И ВРЕМЕ

Животът зове непокорен и бързащ-
на времето верен приятел,
между болка и радост винаги свързващ
нашия ден под общ знаменател.

Ние мъчно четем го,даже и сричаме,
и по учителски често критични
до дъската му черна все си приличаме,
а в топлите мигове сме много различни.

И животът мъдро все ни съветва
да раздаваме обич,избрана от плява,
а времето дава му своята клетва,
да помним добрите и тях ни отсява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...