25.03.2006 г., 21:38

ЖИВОТ И ВРЕМЕ

884 0 7
                    ЖИВОТ И ВРЕМЕ

Животът зове непокорен и бързащ-
на времето верен приятел,
между болка и радост винаги свързващ
нашия ден под общ знаменател.

Ние мъчно четем го,даже и сричаме,
и по учителски често критични
до дъската му черна все си приличаме,
а в топлите мигове сме много различни.

И животът мъдро все ни съветва
да раздаваме обич,избрана от плява,
а времето дава му своята клетва,
да помним добрите и тях ни отсява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...