Mar 25, 2006, 9:38 PM

ЖИВОТ И ВРЕМЕ

  Poetry
885 0 7
                    ЖИВОТ И ВРЕМЕ

Животът зове непокорен и бързащ-
на времето верен приятел,
между болка и радост винаги свързващ
нашия ден под общ знаменател.

Ние мъчно четем го,даже и сричаме,
и по учителски често критични
до дъската му черна все си приличаме,
а в топлите мигове сме много различни.

И животът мъдро все ни съветва
да раздаваме обич,избрана от плява,
а времето дава му своята клетва,
да помним добрите и тях ни отсява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...