Живота си върви, когато ти си здрав
и мускулите ти са изпълнени със сила.
Не те смущава нищичко, дори и гаф
и цялата Вселена е със тебе мила.
Тогава мислиш, че светът е вечно прав
и всичко покрай теб е подредено,
но легнеш ли в леглото или си болнав,
ти виждаш, че край теб е всичко променено!
Дори главата само да те заболи,
пространството край тебе вече е стеснено,
или във тялото ти някъв вирус се всели,
ти става мрачно, пусто и студено...
И този цветен свят, за тебе става сив!
Тъжиш отчаяно, докато ти премине,
а болката изчезне ли, е пак красив,
докато друг стрес или болка пак те срине!
Разбираш, че светът за теб е променлив,
не само с външни, но и с вътрешни причини...
О, да не дава Господ вечно да си в срив -
и млад и във напреднали години!
04.02.2014г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Бог да дава здраве на всички хора по Земята!