Живот - жесток, несправедлив

С ръце, скръстени в молитва,

пред святата икона падам аз на колене,

а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:

"Господи, върни ми го за ден поне!"

След миг на мъртва тишина,

небето с гръм и трясък се разтвори,

ярка светлина очите мои заслепи

и мъжки плътен глас тихо заговори:

"Сълзите избърши

и духом ти недей да падаш!

Дори до смърт да те боли,

борбена и силна остани!

Зная, че обичаш го повече от всичко

и, че единствен за тебе е в света,

но той сега далеч е с друга

и на чужда гръд заспива през нощта!

Забрави го, както тебе той забрави

и пътя свой напред ти продължи!

Щастлив е той някъде с друга

и щастлива с друг ти бъди!"

За миг светлината се изплъзна

и стана тихо покрай мен,

ръцете на сърцето си аз сложих

и паднах на пода ужасяващо студен!

Всяка вечер на Господ ще се моля

да е добре той и да е щастлив.

А аз със спомена за него ще живея

в тоз живот - жесток, несправедлив!