Sep 24, 2009, 11:54 AM

Живот - жесток, несправедлив

  Poetry » Love
1.5K 0 1

С ръце, скръстени в молитва,

пред святата икона падам аз на колене,

а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:

"Господи, върни ми го за ден поне!"

След миг на мъртва тишина,

небето с гръм и трясък се разтвори,

ярка светлина очите мои заслепи

и мъжки плътен глас тихо заговори:

"Сълзите избърши

и духом ти недей да падаш!

Дори до смърт да те боли,

борбена и силна остани!

Зная, че обичаш го повече от всичко

и, че единствен за тебе е в света,

но той сега далеч е с друга

и на чужда гръд заспива през нощта!

Забрави го, както тебе той забрави

и пътя свой напред ти продължи!

Щастлив е той някъде с друга

и щастлива с друг ти бъди!"

За миг светлината се изплъзна

и стана тихо покрай мен,

ръцете на сърцето си аз сложих

и паднах на пода ужасяващо студен!

Всяка вечер на Господ ще се моля

да е добре той и да е щастлив.

А аз със спомена за него ще живея

в тоз живот - жесток, несправедлив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тери Герова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно! Това е една вълнуваща изповед на една истинска жена, която може вечно да обича и винаги да бъде вярна само на едно сърце. Продължавай все така да ни радваш!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...