Живот ли е това?

Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора!

Всичко наоколо е един хаос,
лош кошмар в студена нощ!
И някак нереално изглежда,
а всъщност е самата истина...

И щеще ми се да бях аз кукла,
за да не чувствам болката,
която сърцето отрича да усеща,
отрича да повярва, че я има...

Бавни стъпки правя,
но земята веч не е земя
- сега е като яма,
от която изход няма...
И с всяка моя крачка
затъвам надълбоко...
надолу... и надолу...

Изход търся, а изобщо няма!
Бягам, макар и никой да не ме гони!
Крещя и викам, ала никой не ме чува!
Показвам, ала никой нищо не вижда!

Глухи, слепи, забързани
са всички млади!
Живеят динамично...
а спомени не остават...
Спомени няма!

И мислят, че времето тях ще чака
и че вечно ще живеят!
Ала истината е друга...
и много боли!

Животът минава и
втори шанс не дава!
Живот не струва нищо
и нищо не струва колкото
един живот!!!

Това добре запомнете...
Грешките поправете...
И смело напред продължете...
Защото в крайна сметка
това е животът, нали?
...................