28.08.2008 г., 15:04

Живот ли е това?

1.4K 1 2
Живот ли е това?

Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора!

Всичко наоколо е един хаос,
лош кошмар в студена нощ!
И някак нереално изглежда,
а всъщност е самата истина...

И щеще ми се да бях аз кукла,
за да не чувствам болката,
която сърцето отрича да усеща,
отрича да повярва, че я има...

Бавни стъпки правя,
но земята веч не е земя
- сега е като яма,
от която изход няма...
И с всяка моя крачка
затъвам надълбоко...
надолу... и надолу...

Изход търся, а изобщо няма!
Бягам, макар и никой да не ме гони!
Крещя и викам, ала никой не ме чува!
Показвам, ала никой нищо не вижда!

Глухи, слепи, забързани
са всички млади!
Живеят динамично...
а спомени не остават...
Спомени няма!

И мислят, че времето тях ще чака
и че вечно ще живеят!
Ала истината е друга...
и много боли!

Животът минава и
втори шанс не дава!
Живот не струва нищо
и нищо не струва колкото
един живот!!!

Това добре запомнете...
Грешките поправете...
И смело напред продължете...
Защото в крайна сметка
това е животът, нали?
...................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Апостолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живеят динамично...
    а спомени не остават...

    И мислят, че времето тях ще чака
    и че вечно ще живеят!

    Животът минава и
    втори шанс не дава!

    Благодаря ти!

  • По добре човек да осмива Живота, а не да го оплаква!!!
    Усмивки ти желая!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...