15 ene 2011, 20:40

Живот-мечта?! (да бе, да!)

1.1K 0 5

Казват - правило неписано,

че щом добро направиш нещо -

(спонтанно или непремислено)

животът тройно се отплащал.

 

Че щом мечтаеш (за какво да е)

с търпение ще го постигнеш -

със хъс и воля (ама много де!),

а не като с очи да мигнеш...

 

Че принцът, яхнал коня бял,

зад някой ъгъл скрит те чака,

но конят, чакайки - умрял...

а принцът яхнал руса кака...

 

И почваш малко да се чудиш

къде е таз съдба засмянка,

а утре гладен си се будиш,

че пак не стигна за луканка...

 

И уж не раснеш на полето,

пък нещо на обор понамирисва...

Е, как да му се скараш на детето,

че има 6, пък все преписва...

 

                    ***

Дали пък малко съм живяла?...

Но друго правило си знам -

че лъже те народът здраво

и никъде не стигаш сам.

 

Опъваш си каиша, братче,

пък нека си с добра душа!

Едни живеят си в палатче,

а ти живееш във мечта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е това е за лозунг! Отдолу ми липсва само средния пръст!
  • Разсмя ме ти със този стих,
    че в него себе си открих.
    Дали Принцеса си, със коня бял,
    или поет си ти, от глад умрял?
    Дали това е вярно - другите да кажат,
    ако ли не, със стихове да ме накажат.

    Поздравления - страхотно е!
  • Хахах, много ме разсмя, ама то си е за рев! Много си права, ама все пак не гледай толкова критично на нещата, принца може и пеша да дойде
  • Аз избирам гладния поет!
  • Да бе Ели и аз взех да се чудя кое е криво и кое е право-дали царица във палат е по-добре или поет във свят от мечти..и глад!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...